САМОУЧИТЕЛ ПО КАВАЛ

Да се научим да свирим на кавал може да бъде доста отегчително нещо и много хора може би се отказват прекалено рано. Голяма част от трудността идва от това да се изкара звук въобще. Няма такъв канал или цепка в кавала, която да издава звука както при дудука или другите свирки, така че вие трябва да използвате вашите устни за да насочите въздуха в тръбата по такъв начин, че да “просвири”. Необходими са малко упражнения с устните, но веднъж когато бъде усетено се получава лесно и естествено.

Всички следващи инструкции са за дясно свирещи музиканти,който обикновено ще свирят на кавала с лявата ръка над дясната и тръбата ще е насочена от устата към дясната страна на тялото. Ако вие сте левичар или искате да свирите на другата страна просто обърнете дясното с ляво и обратно в инструкциите.

Аз не претендирам да съм експерт на кавала. Тези инструкции работят добре при мен и съм помогнал и на други хора с тях. Техниките описват какво лично аз правя и може да се различават от това какво ви учи професионалния инструктор. Още веднъж най-добре е да си наемете личен инструктор :)

Това е най-трудната първия път. Може да отнеме час докато извадите първата нота, а може и да отнеме седмица. Ако сте настоятелни обаче, ще откриете че ви става все по-лесно и по-лесно отколкото сте си представяли в началото и ще учудите приятелите си с напредъка си.

Духалото (мундщука) на кавала има скосен край. Той е надалеч от дупките по кавала. Дръжте устните си притворени за сега и сложете мундщука върху дясната страна на устните ви (виж фиг.) Имайте в предвид, че диаграмата показва това което бихте видели ако се гледате в огледалото. Кръгът на тръбата трябва да докосва и двете устни.

Ето един начин за определяне на приблизителния ъгъл, под който да се духа. Седнете на стол с краката на пода. Дръжте кавала до устата си, а долната част на кавала нека да докосва външната част на бедрото ви. Ако държите главата си гледаща право напред към колената, вие би трябвало да с правилен ъгъл на кавала. Разбира се това е само да ви помогне да определите ъгъла. Когато свирите ще трябва да държите кавала изправен за да можете да гледате хората докато играят и пеят. В тази позиция тръбата не е паралелна на пода. Наклонява се малко надолу, но винаги е насочена към леко на дясно.

Не се грижете за запушването на тоновите дупки сега, просто ги оставете отворени. Духнете лек закръглен въздушен поток към скосяването на тръбата някъде между 8 и 10 часа като гледате към нея. Потока е насочен под ъгъл към ръба. Не духайте направо в тръбата, а леко диагонално към лявата ви страна.

Духайте леко. Променяйте ъгъла на тръбата леко с кръгово движение и променяйте отвора на устата като се опитвате да извадите звук. Мъчете се да направите формата “О” с устните си (все едно че казвате О). Опитайте и следния трик: Засвирете с уста без кавала и след това приближете кавала докато свирите. Помъчете се да запазите формата на устата си но нека звука от свирката на изчезне. Не е необходимо да надувате силно. Съблюдавайте да поддържате контакта на тръбата с горната и долната устна, без да ги натискате силно.

Опитвайте различни позиции, интензивност на духането, ъгъл, големина на отвора и форма на устните. Мислете за “О”. Трудно е да се опише и не е лесно да се обясни лично. Трябва сами вие да го усетите. Веднъж усетите ли го не са ви нужни повече наставления, а само упражнения. Обща грешка е да се забравя за формата О.

Вашите първи тонове сигурно ще бъдат неясни и пискливи и може би ще получите ниска или висока нота. Това е така понеже дадено разположение на пръстите (пръстовка) може да извлече до 4 различни ноти, в зависимост от интензивността на духане и формата на устните. Когато получите някакъв тон , работете върху продължаването и изглаждането му и запомнете положението на устните си. Духнете по-леко и по-силно и ще забележите, че излизат различни ноти. Опитайте да затворите различни дупки и наблюдавайте какво ще се случи. Възможно е да получите нота и след това да я загубите. Това не бива да ви разочарова. Не се предавайте. Ако бъдете упорити скоро ще всичко ще става съвсем естествено. Може да се окаже полезно да имате до себе си друг инструмент като пиано за да определяте кой точно тон свирите.

Ако издавате добър звук без да запушвате дупки, но нещата се провалят когато натиснете дупките, най-вероятно имате “изтичане” в някоя от дупките. Опитайте да натиснете всеки пръст по силно към кавала или да ги поразместите наляво или дясно. Започнете от най-горните дупки (близо до устата). Изтичане на въздух в някоя горна дупка разваля звука на всички запушени след нея.

Издаване на звук – Чеклист

• направете “О” форма с устните си, молив от въздух
• духайте леко – колкото е достатъчно за меко изсвирване с уста.
• По-голяма част от тръбата докосва устните – и двете
• Духайте в посока към 8-10 часа (посоката на стрелката когато сочи 8,9,10 часа)
• Променяйте ъгъла на тръбата в кръг
• Не се опитвайте да затваряте дупки в началото.

Пръстовка

Ето диаграмата на поставянето на пръстите върху кавала:

Диаграми на пръстовките и регистри

• Диаграма за първи втори и трети регистър

• Диаграма за четвърти регистър

Тези диаграми са направени за кавали в “Ре”, има обаче и някой изключения в някой от високите ноти. Диаграмите показват затворените дупки с запълнени кръгчета, отворените с незапълнени кръгчета, а полузапълнените дупки не е нужно да бъдат затваряни за да излезе тона, но могат да бъдат запушвани за да се придържа кавала, и за да дават по добра тонова интонация.

Ще забележите, че едно и също разположение на кавала издава различни ноти. По-високата нота се получава като се надува малко по силно и насочено (фокусирано). Духайки още по силно се получава още по-висока нота. Експериментирайте с различните ноти без да сменяте разположението на пръстите и ще усетите как се сменят регистрите.

Има някой ноти, който се получават при две различни пръстовки като например долното Ла. Алтернативните ноти се използват често в Българското свирене за да се отделят няколко еднакви ноти свирени една след друга, понеже се чува “пукане” при смяната на пръстовката (виж секция изразяване по долу)

Повдигането пръстите един по един при всички затворени дупки изсвирва хроматичната серия на кавала, което означава, че всяка дупка е музикален полутон. Има и изключение от това. Няма чисто Ре в долните регистри. Само повдигането на дясното кутре преминава от Ре към Ми. Понякога можете да получите чисто Ре чрез частично покриване на дупката на дясното кутре, но не се тревожете за това. То няма много приложение.

Забележете, че ако духате много леко, има един долен регистър – една октава под деветте най-ниски ноти показани на диаграмата на пръстовките. Този регистър е полезен при някоя случайна ниска нота в мелодията, но съществува дупка между най-високата негова нота Си и най-ниската от горния регистър Ре. Когато се свири в този регистър се използва техника наречена “Каба.” Не се тревожете ако не можете да изкарате тези ниски ноти като начинаещ, те са трудно усвоими. Когато свирите в Каба и леко пренадуете тогава минавате през октава, ако преминете през квинта, то значи сте преминали във втория регистър, където ще бъдат повечето от мелодиите който изпълнявате.

Когато се опитате да изсвирите мелодия, ,може би ще имате проблеми с някой ноти, които не “искат да излязат”. Ако те не са над горно Сол, който не излиза много добре въобще, то причината е вероятно в лошо уплътняване на някой от вашите пръсти. Долно Ре (всички дупки затворени) няма да излезе много добре ако има “изтичане” от някой от пръстите ви. Често изтичането се получава когато вместо с втората фаланга вие натискате дупката със сгъвката на пръста. За да намерите евентуалното изтичане огънете, разместете леко пръстите докато духате и нотата вероятно ще засвири. Или опитайте да изсвирите всички ноти отпускайки по всеки път по един пръст. Когато стигнете до нотата която не свири, вероятно пръстта и не е добре сложен.

Друг трик: намокрете пръстите си или по-добре ги намажете с олио или зехтин ...:) Това ще помогне пръстите ви да прилепват по-добре към дупките.

Използвайте различни пръстовки за да постигнете най-лесния и плавен преход на пръстите при свирене. Никоя пръстовка не се използва с предимство. Някой пръстовки дават малко по-различни височини на нотите, така че експериментирайте и използвайте всяка според това как най-добре звучи мелодията. Понякога можете да променяте леко височината на нотата като променяте интензивността на духането или чрез леко засенчване на отворена дупка почти докосвайки я с пръст.

Захват

Скоро ще разберете, че е трудно да държите кавала при свирене на ноти при който има малко затворени ноти. Едното решение на това е да държите кавала с пръсти запушващи дупки който нямат значение за момента. За повечето от нотите, затварянето на дупка предхождана от 2 отворени няма да доведе до осезаема разлика във височината на тона. Например, долно Ла има натиснати само ляв показалец и палец. Можете да натиснете кой и да е пръст от дясната ръка без да се променя височината на тона. Така, че можете да прикрепяте кавала с някой от тези пръсти.

Много музиканти се учат да използват дясното кутре за да задържат кавала когато то не запушва дупката си. Слагайте го точно след дупката която трябва да затваря. С малко упражнения ще се научите почти автоматично да го премествате напред назад. Докато не е необходимо да затаря дупката си то може да остане там. Това е може би по-добре за придържането на кавала, от колкото да се затварят други дупки. Един свирач казва, че колкото повече отворени дупки има толкова по-добре звучи кавала.

Внимавайте с придържането с левия безименен пръст. Това е навик който развих и ми беше необходимо много да се упражнявам за да се отуча от него когато се появиха странични проблеми. Главния проблем е интонацията на Ла – той е почти с бемол със затворен ляв безименен пръст. Този пръст обаче, често се използва за придържане когато се свири Си бемол.

В последствие ще усетите,че е трудно да се придържа кавала когато се “пулсира” (бързото повдигане на даден пръст). Опитайте да балансирате кавала за краткото време и да не го задържате с други пръсти. Това изглежда да е начина, по който другите музиканти го правят. Стремете се към по-лек захват на инструмента и да стои възможно по успореден на пода. Вашия личен инструктор може най-добре да ви помогне с овладяването на най-добрия захват.

Артикулация (разчленяване) и “ситнене”

Артикулацията е отделянето на една нота от текста обикновено чрез малка пауза. Тя е особено важна при свирене на еднакви ноти една до друга (както в Twinkle, Twinkle, Little Star – не се сещам подобна българска). Ситненето е пулсиране на нотите така, както че ли са низове от къси ноти. Това е специфично за стила използвани в Българския фолклор. Ситненето е нещо като много лека артикулация. Това са основни елементи от свиренето на кавал, а не са орнаменти. Те трябва да бъдат усвоени ако искате да вашата музика да звучи по Български начин.

На съвременните флейти артикулациите се правят като езика спира за момент минаващия въздух все едно че казвате ТУ-ТУ. Българските кавалджии използват древния Тракийски стил, който го постига не чрез език, но чрез леко побутване на пръстите, което прави нотите да звучат отделно. Те духат постоянно в тръбата и извършват цялата артикулация и ситнене с пръстите си. Тракийския стил е това което обичайно се преподава в Балканските школи. Шопския и Македонския стил използват език, но аз няма да се спирам на това по-нататък. На кавала ситненето се използва за артикулация, но е “по-олекотено” и не толкова ясно. Съвсем ясен е почерка на кавала имаш такива ситнящи ноти и рова придава на музиката на кавала чуруликащ и мек глас.

Да започнем с ситненето. Правилото е да се почуква леко с пръст точно над отворената дупка на нотата, отпушвайки и запушвайки я много бързо. Например за да наситним Ми, леко чукнете с четвъртия пръст на дясната страна върху неговата дупка и върнете бързо обратно. Това създава една малка красива нота (Фа) която разделя Ми на две части. Ако се прави достатъчно бързо, красивата нота дори не се чува и звучи почти като чуруликане.

Сега за артикулацията. Ако две ноти една след друга са различни, нищо специално не се налага да се прави. Втората ще бъде отделена от първата понеже ще звучи с различен тон. Но ако две ноти една след друга са еднакви, те могат да бъдат разделени чрез изсвирването на различна, много къса “нота” помежду им.

За артикулацията е необходимо да се направи повече от почукване със следващия пръст. Единият начин е бързо да затворите нотата и да я отворите отново, създавайки нещо като по-ниска “грациозна” нота. Например за да разделим два Сол-а чрез артикулация, бързо шляпнете показалеца на дясната ръка към дупката му. По някога още по-ясна артикулация се прави със шляпването на два последователни пръста по техните дупки едновременно.

Начин за артикулация популярен сред много кавалджии е да се чукне нота по доста по-нависоко в кавала отколкото свирената нота, създавайки по-голям скок към тази украсителна нота. Правено бързо, това дава усещането за по-голямо “изпукване” от колкото при ситненето.

Има няколко школи за това кой дупки трябва да бъдат използвани. Георги Желязков ни учеше на Балканския лагер през 1991 да побутваме или левия палец показалец или безименен, в зависимост от това каква нота от мелодията се свири. Като цяло използвайте левия безименен пръст за всяка нота свирена с участието на пръст от дясната ръка; използвайте левия показалец когато се свирят ноти с пръсти от лявата ръка и без пръсти от дясната ръка. Някой инструктори побутват с средния пръст за някой ноти. Отново, вашия личен инструктор ще ви посъветва най-добре.

Друг начин да артикулирате и да ситните е да сменяте алтернативните пръстовки за дадена нота. Например, изсвирете Ла само с левия палец и показалец натиснати. След това просто отпуснете всички пръсти на двете ръце. Ще е нужно да контролирате и устните си по време на смяната за да накарате да кавала да свири Ла, а не Ре. Получава се нещо като отражение, ехо на първия тон. Разбира се този начин се отнася само за няколко ноти, които имат алтернативни пръстовки. Тази техника се нарича “клепане” или “клепоне”. Някой учители смятат, че тя е прекалено изтъркана, но все пак е хубава.

Изпълняването на ситненето и артикулацията (и разбиране на разликата по между им) е нещо за което най-добре може да ви помогне вашия личен учител. Доста се поизмъчих докато ги опиша. За щастие, вие можете да имитирате това, което чувате с тези техники и да докарате звученето на кавала по-българско. Забележете, че свиренето с плоската част на втората фаланга на пръстите позволява по-лесното изпълняване на тези бързи почуквания, от колкото свирейки с възглавничката. Тези артикулации могат да изглеждат доста обременителни и тежки в началото, но след известно време се превръщат в съвсем естествени и правят звученето “като от кавал”.

Прости украшения

Ето на кратко два типа украшения. Първото е вибратото. Вибратото се прави с леко издигане и отпускане на най-ниската запушена нота за да се произведе вълнообразна тонова интонация. Тук употребата на втората фаланга улеснява това. Пръстта всъщност не отваря дупката като се повдига, а част от него към крайчеца му се поизпъва и открива малка част от дупката. За ноти, които се затварят с възглавничката на пръстта (както левия безименен) опитайте да размърдате да размърдате показалеца на дясната ръка за да получите същия ефект.

Глисандо е плавното преминаване от една нота в друга. Цуг-тромбона често драматично прави глисандо. С кавала, начин да се направи глисандо нагоре е да преплъзнете пръстите по техните дупки, вместо да ги повдигате. Това е почти както дупките да се чукнат с краищата на пръстите точно преди те да се поиздигнат над техните дупки. По обратна посока може да се действа за да се постигне глисандо надолу.

Други орнаменти са артикулирането (разчленяването) дори когато нотите са различни, което дава ударение на нотата и различни комбинации от потупвания и пошляпвания в бърза последователност. Те са извън темата на този самоучител и трябва да бъдат заучени от инструктор.

Кабата е техника за свирене на ниските ноти, една октава по-долу от “нормалния” регистър. Тези ниски ноти от Ре до Си могат да бъдат свирени, като се надува много леко, но те са доста “крехки”. Каба може и да включва едновременно звучене на ниската нота заедно с друга на октава по-високо. Резултата не е както свирене на две ноти, а по-скоро като ниска нота с ясен писклив тембър като на кларинет. Тази способност на кавала го отделя от повечето останали флейти и кавалджиите които могат спокойно да свирят каба са високо ценени. Трудно е да се изпълнява Каба и техниката за всеки човек е различна, защото изисква едва доловими движения и форми и с устата.

Опитайте да изсвирите някоя от високите ноти на най-ниския регистър. Сега пренадуйте малко и издайте “обичайното” Ла (на октава по-високо от ниското Ла). Опитайте да се “поразходите” малко из долното и нормалното Ла, като само променяте формата на устните си или налягането на въздушната струя. Когато вече спокойно правите това, опитайте да издадете звук, който е между двете ноти, така че да ги чувате и двете едновременно. Това може да изисква малко по-различна форма. Надувайте леко. Често кабата ще се получава без да се опитвате да я изсвирите или да я искате. Когато това се получи, опитайте да запомните какво правите за да можете после да го възпроизведете отново. Нека да ви успокоя все пак: Това е доста трудно уловима и разочароваща техника дори и за добрите свирачи.

Ето няколко неща, който можете да опитате:

• Отворете устата си широко отвътре без да отваряте повече устните си
• Местете вашата долна челюст назад повече от обичайното
• Духате в тръбата с по-голям ъгъл от обичайното
• Духайте малко по-нагоре или по-надолу
• Духайте по-леко с устни отворени но запушвайки гласните си струни, все едно че казвате “..Аах” (но устните са все още на “О”)
• Намръщете се. Усмихнете се. Изпънете краищата на устните си.
• Докоснете с края на езика си вътрешната страна на долните си зъби.

Най-ниските ноти ще са най-трудни, така че не се обезкуражавайте. Ситуацията може да е мени от ден на ден. Дори промените във времето могат да окажат влияние.

Варна 2001г.